Взривозащитените двигатели, като основно силово оборудване, обикновено се използват за задвижване на помпи, вентилатори, компресори и други трансмисионни машини.Взривозащитен двигателТова е най-основният тип взривобезопасен двигател. Поради характеристиките на нехерметичната си конструкция на корпуса, основният запалим газ във въглищната мина достига определена граница на концентрация. При контакт с корпуса може да възникнат искри, дъги, опасни високи температури и други източници на запалване. Разумният дизайн е да се гарантира, че взривобезопасният корпус на двигателя не само няма да бъде повреден или деформиран, и че пламъци или горещи газове ще излязат през процепа между съединенията, но и няма да възпламенят околните експлозивни газови смеси. Този документ комбинира националните стандарти и основните изисквания за механичен дизайн, като разглежда структурните размери на такива двигатели, налягането, охлаждането и три аспекта на проектирането.
I. Съображения за проектиране с взривобезопасни размери
(1) Плоска съединителна повърхност. Плоската съединителна повърхност обикновено се намира върху капака на линейната кутия и линейната кутия, клемната платка и изходните отвори, или в честотния преобразувател в корпуса на честотния преобразувател и в докинг приложенията на корпуса на двигателя. Плоската съединителна повърхност на корпуса на големи и средни взривобезопасни двигатели обикновено се фрезова, пробива и по-рядко се шлайфа, като общата грапавост на конструкцията Ra е 3,2 μm, а допустимото отклонение на плоскост на конструкцията не е повече от 0,2 mm. Изискванията за точност на конструкцията често са по-високи от стандартните, а изискванията за точност на обработка са малко по-ниски от националните стандарти, но все пак отговарят на националните стандарти.
(2) Цилиндрична съединителна повърхност. Цилиндричната медна съединителна повърхност във взривобезопасен двигател може да се използва за монтаж на кабелни конектори, монтаж на клеми и т.н. Ако цилиндричната съединителна повърхност съдържа уплътнителен жлеб, ширината на жлеба не може да се изчисли, ширината на преградата на жлеба не може да се добави. Най-икономичният и надежден начин за реализиране на цилиндрична съединителна повърхност за струговане е, като точността на нейния избор обикновено е ниво на обработка на отвори 8 или 7, а обработката на валове е за подобряване на точността на съответното ниво, като общата проектна грапавост Ra е 3,2 μm. Забележка: Цилиндричната съединителна повърхност на взривобезопасния двигател се отнася до хлабината на отвора и разликата в диаметъра на вала.
(3) Повърхност на спирачната фуга. При проектирането на взривобезопасни двигателни конструкции, крайните капачки, крайните капачки на лагерите и др. обикновено се монтират с помощта на конструкция на спирачна фуга. Повърхността на спирачната фуга всъщност е комбинация от характеристиките на плоската повърхност на фугата и цилиндричната повърхност на фугата. Трябва да се отбележи, че ако пролуката в частта на спирачния цилиндър е твърде голяма или малка, или съответната фаска на ъгъла е по-голяма от 1 мм, т.е. от преградата със скосяване, тогава се изчислява само ширината на плоската повърхност на фугата L и разстоянието l; ако разстоянието l от плоската повърхност на фугата е твърде малко или е между преградата и цилиндричната повърхност на фугата (фаска или уплътнителен канал по-голям от 1 мм и др.), тогава се изчислява само ширината на цилиндричната повърхност на фугата.
(4) Повърхност на съединението на вала Съединението на вала е присъща характеристика на въртящите се двигатели. В допълнение към вала на двигателя и крайните капачки, в някои случаи, когато е необходимо да се монтира дръжката на взривобезопасно електрическо оборудване, се използва и въртящото се съединение. Съединението на вала е специален вид цилиндрично съединение, като разликата е, че повърхността на взривобезопасното съединение на въртящия се вал на двигателя трябва да бъде проектирана така, че да не се износва по време на нормална работа.
2.взривозащитен двигателсъображения за проектиране на налягане
Най-голямата разлика между взривобезопасните двигатели и обикновените двигатели е, че корпусът трябва да може да издържи на вътрешното експлозивно налягане. Взривозащитените двигатели не трябва да причиняват експлозия, нито да повреждат частите от експлозията, нито да увеличават трайната си деформация. Обикновено се използва методът за изпитване със статично налягане: корпусът се напълва с вода, е под налягане 1 MPa и се задържа под налягане повече от 10 секунди, като например няма течове през стената на корпуса или трайна деформация. Това се счита за квалифицирано за изпитване за свръхналягане.
Взривозащитените компоненти на двигателя под налягане се състоят главно от взривозащитена обвивка, крайни капачки на обвивката, фланци и др., като проектирането трябва да се фокусира върху тяхната здравина и координация. В зависимост от структурата на взривозащитената обвивка: цилиндрична взривозащитена обвивка, квадратна взривозащитена обвивка и др., методите за изчисление са различни; основният метод на теоретични изчисления и анализ на крайните елементи е двата метода; теоретичните изчисления са трудни за точно изчисляване на локалното напрежение; но анализът на крайните елементи е по-бърз и интуитивен за получаване на цялостната структура на напрегнатата ситуация, оптимизирайки проекта, за да се избегнат експлозии, причинени от повреда на обвивката, причинена от локална концентрация на напрежение.
Време на публикуване: 16 юли 2024 г.